В биологичното земеделие има 3 основни принципа:

• Торене с органични торове.
• Изграждане на балансирани сеитбообращения.
• Естествено стимулиране на растенията, стимулиране на полезните насекоми и животни и растителна защита с естествени растителни екстракти и средства.

1.Торене с органични торове

Целта на това торене е да се увеличи количеството на хумуса в почвата, като се стимулира микробиологичната й активност и плодородие чрез:

• Правилно съхранение и използване на твърдата и течната фракции на оборския тор. Твърдата фракция се оставя да угние на добре изградена купчина, в която под въздействието на висока температура и оптимална влажност се унищожават причинителите на различни болести, насекомни неприятели и плевелните семена. При торене, най-добре е угнилият тор да се заоре в горния слой на почвата. Течната фракция се съхранява в торови ями и се разпръсква на полето със специални цистерни.
• Събирането на всякаква органична материя и правилното и компостиране ( растителни остатъци от реколтата,листа,кухненски отпадъци,слама,оборски тор и т.н.).
• Систематичното производство на биомаса за зелено торене (сидерация) или така нареченото производство на “междинни фуражни култури” между две основни култури. Трябва да се има предвид,че плевелите не винаги са опасни и понякога могат да се толерират, но не и да се оставят да цъфтят и образуват семена).
• Постоянно покритие на почвената повърхност, предотвратяващо ерозията – използва се дадена култура или мулч. Средства за мулчиране са: слама, дървесни стърготини, листа, изкуствено фолио ( по-ограничено) и др. За предпочитан е обаче, отглеждането на дадена култура.
• Често окопаване, което подобрява аерацията на почвата и повишава микробиологичната и активност. Това също подпомага лесното усвояване на хранителните елементи от растенията. Съществува един основен принцип, а именно: 1 окопаване = 2 напоявания.
• Оптимално напояване, което да гарантира доброто развитие на растенията. да се внимава да не се прекали с напояването, тъй като може да се стигне до отмиване на повърхностния плодороден слой на почвата.

2.  Изграждане на балансирани сеитбообръщения

• Сеитбообръщение означава една култура да се поставя на различни места през различните години. За тази цел трябва да се определи най-доброто редуване на културите в пространството и времето.
• Растенията са чувствителни към самите себе си поради различни причини. Често корените им произвеждат токсични вещества, които забавят растежа на същия вид, но основната причина е развитието на болести и неприятели, които нападат монокултурите през следващите години.

Основните критерии за доброто сеитбообръщение са следните:

Хранителните нужди на растението. Ние можем да разграничим три групи растения въз основа на хранителните им изисквания:

• с високи хранителни нужди като царевицата, зелето, доматите, цвеклото, растенията от сем. Тиквови – краставици, тиквички, тикви и т.н.

“Биологичното (органичното) земеделие” е практическо използване на екологията в селскостопанското производство.

Пълната дефиниция на Министерство на земеделието в САЩ е: “Биологичното земеделие е система за производство с намалено или изключено прилагане на синтетични минерални торове, пестициди, регулатори на растежа и стимулатори в животновъдството”, което зависи от сеитбообръщенията, оползотворяването на растителните остатъци, отглеждането на легуминозни култури, зеленото торене и провеждането на биологична борба с вредителите, болестите и плевелите.

Биологичното земеделие е система за производство, която избягва или напълно изключва използването на синтетични торове, пестициди, растежни регулатори и добавки към храната на животните, и в която за поддържане и подобряване на хранителния режим на почвата се разчита на сеитбообращения, растителни остатъци, оборски тор, зелено торене и на биологична растителна защита.

Основните принципи и дейности, които трябва да се спазват при биологичното земеделие са описани в документите на Международната федерация по органично земеделие (IFOAM):

• производство на храна с високо качество и достатъчно количество;
• работа в хармония с природните системи без да се доминира над тях;
• насърчаване и засилване на биологичните кръговрати вътре в земеделската система, като се включват микроорганизмите, почвената флора и фауна, растенията и животните;
• поддържане и повишаване за продължителен период плодородието на почвата;
• използване колкото е възможно повече на възстановими ресурси в селскостопанските системи на местно ниво;
• работа колкото е възможно повече в рамките на затворени системи с грижа за органичната материя и хранителните елементи;
• създаване на такива условия за живот на животните, че те да могат да проявят всички аспекти на тяхното вродено поведение;
• избягване на всички форми на замърсяване, които могат да са в резултат от селскостопанската техника;
• поддържане на генетичното разнообразие на земеделските системи и прилежащите им райони, включително грижа за растенията и дивите животни в тях;
• достатъчни приходи за селскостопанските производители така, че те да са доволни от своята работа;
• да се отчита големия социален и екологичен ефект.

Ключово значение за развитието на биологичното земеделие имат:

• стремежът на фермерите да намалят производствените разходи и преживеят икономично;
• стремежът у консуматорите към здравословни храни – свободни от агрохимикали;
• финансовите стимули, заради голямото екологично и социално значение на този тип производство.

Биологичното производство е най-популярната съвременна фор-ма на устойчиво земеделие. Висококачествените и здравословни продукти на биологичното земеделие имат най-често по-ниска себестойност, реализират се на по-високи цени – около 25-50%, търсенето им на световните пазари е по-голямо от предлагането, поради което са по-конкурентноспособни от конвенционалните.

• агроклимат – почвени и климатични условия на района
• адаптиране – приспособяване
• аерация – количеството на въздуха в почвата
• балансирани сеитбообръщения – най-доброто редуване на културите в пространството и времето
• биомаса – производството на междинни фуражни култури между две основни. Културите не се прибират, а се внасят в почвата за подобряване на плодородието й.
• биологична активност – активиране на почвата чрез зелено торене
• биологични отпадъци – отпадъци от домакинството
• вертицилно увяхване – заболяване при доматите
• продуктови бактерии – фиксират атмосферния азот и живеят в симбиоза с корените на бобовите култури
• естествен ландшафт – стимулиране и развитие на полезните насекоми чрез съхраняване на естествената им среда на живот
• естествен растителен екстракт –извлек от растение
• зелено торене (сидерация) – заораване на някои растения в зелен вид
• индикатор – уред, който служи за някакво измерване
• компост – тор, който се получава като смес от отпадъци от растителен, минерален и животински произход с пръст или торф
• монокултура – обработване на растение, което е получило особено голямо преобладание в севооборота на стопанството на някой район или страна
• микробиологична активност – активиране на микроорганизмите в почвата
• мулч – повърхностен тънък слой от растителни отпадъци, който води до постоянно стимулиране на микробиологичния живот в почвата
• оборски тор – тор от животински фекалии
• органична материя – растителни отпадъци от реколтата и листата; кухненски отпадъци
• почвено плодородие – количеството селскостопанска продукция, произведено от единица площ
• растителна асоциация – съвместно засяване на няколко култури с цел борба с болестите и неприятелите. Вредителите не нападат културата, поради несъвместимост с миризмата на другата култура
• растителна защита – стимулиране на почвата чрез смесени посеви на две, три и повече култури
• растително семейство – растения, които принадлежат към едно семейство
• растителна устойчивост – сортове, устойчиви срещу болести
• симбиоза – съжителство на два организма, при което те и двата взаимно извличат полза един от друг
• уплътнено сеитбообръщение – целогодишно покритие на почвата с култури
• хранителни нужди на растението – нужда от микро и макроелементи, внесени директно с тор